IMEMORI ЗА СКУЛПТУРА ГЕОРГИ ТИШКОВ
Георги Тишков Тишката, както приятелите и познатите се обръщаха към него беше известен и ще си остана известен защото остави доста скулптурни работи.
Познавахме се с Георги още от ученическите години когато спортувахме в отбора по лека атлетика на дружество Ботев. Ходили сме на няколко състезания и всеки е оставил по някакъв собствен рекорд и постижение за усилията с който се занимавахме в онези начални години. В мен е останал спортния хъс или желание да Георги да побеждава в диска, гюлето състезавайки се срещу противника Кирчо. Ето този стремеж на Георги продължи и в търсенето на нещо дето да бъде хубаво и да бъде прието от другите. Спомням си с какво въодушевление желаеше да постой къща над поляната при Медковец от където да гледал в далечината изгрева. Това е времето на студентските му бленувания, а в живота за тези неща трябваше доста труд.
Георги Тишков си остана спортист по душа и се състезаваше в изложбените зали и напредваше, като беше забелязан и от някогашното комунист началство, но не зная дали той самият беше станал партиен член. Все пак се хареса и му се задаваха поръчки. Едно от тях беше Гълъбчета, което трябваше да се постави пред Партийния дом от миналото, но защо го инсталираха в подстъпа към стадиона Христо Ботев не мога да кажа сега.
Той имаше други мечти да създаде скулптури за този врачански стадион както в София има пред стадион Васил Левски, но тези идеи не се осъществиха. Иначе работеше по ръчка и негов барелеф беше Ленин на някогашния булевард ПРОБИВА !
Аз съм се радвал на успеха на Георги Тишков въпреки някой сблъсък с него и то е било по не разбиране не по моя вина. Това обаче ме е мен наранило, но не съм му бил ядовит, защото времето е това, което може да обясни много проблеми !
В през едно лято във Враца бяха направили изложба на врачанските художници скуптури, което си беше културна традиция. Това е средата на 1980 години ! Георги Тишков беше поставил няколко скулптури. Аз разгледах изложбата след това се върнах с фотоапарата си и направих снимки на тези негови произведения, както и други
Какво беше моята почуда следващият ден беше изчезнала скулптурата Орфейчето и приказките, който бяха пуснали из града бяха, че Чолако снимал орфейчето, значи той го е задигнал. Как да се оправдая и се чудя на тази провокация дето бяха пуснали срещу мен от политически сигурно желаеха да ме направят криминален затворник, а Аз се пазех на всеки метър от провокация.
Времето отмина. Аз бях след това в затвор и в емиграция и се канех да питам Георги Тишков за този спомен, защото Аз си намерих направените снимки от тази изложба и се канех да подаря на Георги едно фото за спомен от това време. Ето това е един от динамизма в мен и ми е мъчно, че Георги Тишков така рано се отдели от врачанската весела компания.
Той нямаше злоба и много рядко като попийнеше да се направи сблъсък с някой, а към мен се изпускаше ЧОЛАК ДАЙ ДА ТИ ДЕЛНА НОСО
. Това ме караше да си мисля, че вътрешно нямаше нещо лошо макар да бях нахвърлян от миналото с кал.
Когато на 2 април 1989 година минах покрай неговия дом и той чоплеше нещо. Аз му се обадих, а той възкликна към баща си :
- Гледай го, бе цяла Враца го търси, а той се разхожда !
Стана ми интересно, защото там над Вратца та имаше Народна милиция, а с тези приказки твърде вероятно е да са ме търсили и при него или поне да се е разчуло, че ме търсят да ме спрат, че да не изляза на площад Христо Ботев за сбирката Партия на Зелената Маса НЕ МЕ Е ПРАДАЛ, КАТО МЕ Е ВИДЯЛ !
След като се върнах от първа емиграция от Швеция в 1990 година, Аз направих една особена демонстрация из улиците на Враца и започнах да кръщавам улиците Георги Димитров с Кръстьо Пастухов, защото той е живял на тази улица, а е убит по времето на Георги Димитров властване. Улица Маршал Толбухин, на която живеех я намазах. Булевард Ленин за зачеркнах, а там опръсках с червена боя и барелефа на Ленин. Не съм имал лоши чувство към работата на Георги Тишков, но други са ми били поривите. Срещнах го и му се извиних, като му обясних защо го правя.
За откриването на паметника на Дядо Йоцо ми е мъчно, че не им сподели, че ще го откриват и че той му е творецът. Каза ми вечерта след откриването
Аз съм написал едно стихотворение и съм имал свой мисли, но това не ме прави страничен човек. Ето затова ми беше болно вътре в душата ми, когато му казах :
- Е, Георги защо не ми каза вчера че ще го откривате паметника, ами сега ?
Следващата му голяма творба е паметника на Кирил и Методий видях го открит паметника във вестниците по Интернет и разбрах, че са избрали проекта на Тишков. Похвално е това творение и е оформено добре и по-добре от първоначалния му замисъл.
Все пак противника му архитект Йордан Лютибродски мой съученик сподели, че проекта на Георги бил по-добър, макар че Аз имах виждане, че техния паметник е по-символичен в съвпадение със средновековната символика.
- Е как ще се избере кръста стоящ над Кирил и Методий, като цялото врачанско кметство е бивши партийци с петолъчни звезди в партийните си книжки
- Това е също отговор ! му отговорих
Трагичното и мъчното в тази история, че когато Георги Тишков се почувствал зле, когато е посетил болницата лекарите, лекарката го е отпратила да си иде в дома и да чакал след няколко дни да дойде при което при връщането и чакането си в дома той почина по лекарско недомислие ГРЕЖАТА НА ЧОЛЕКА Е ПРЪВОСТЕПЕННА ЗАДАЧА НА НАШАТА ПАРТИЯ И ДЪРЖАВА
.
Това бяха някогашните лозунги сега гледат на човекът като платежно средство. Дали лекарите не са помислили, а този е богат скулптор ще може да го издоим и го убиха със своите комерсиални мисли заклели се пред Хипократовата клетва ДА СЛУЖАТ НА ЧОВЕКА !
Споделям тези свой мисли с дълбока тъга отнесени към едни врачански спортист, скулптор и приятен понякога събеседник Георги Тишков. Той можеше да създаде още творби !
Стефан д-р Д Чолаков
23.02.2009
Швеция
