Welcome, Guest. Please login or register.
August 19, 2019, 02:33:31 AM
Home Help Search Login Register
News: SMF - Just Installed!

+  Стефан д-р Димитър Чолаков
|-+  Основна категория
| |-+  Спорт
| | |-+  IMEMORI - Д-р Кръстьо Павлов, Човек се помни, колко г
« previous next »
Pages: [1] Print
Author Topic: IMEMORI - Д-р Кръстьо Павлов, Човек се помни, колко г  (Read 34814 times)
tcholi_boli
Administrator
Hero Member
*****
Posts: 5838


View Profile Email
« on: February 23, 2009, 09:11:21 PM »

IMEMORI - Д-р Кръстьо Павлов,
              Човек се помни, колко го споменават !

Трудно ми е и не ми се ще да бъде това възпоменание, като некролог ! Желая да си спомня за хора, който съм общувал и сме имали взаимни чувства показани по един или друг начин. През 2008 година починаха няколко мой познати хора, за който желая да отдам почит от миналото ни общуване, което са ми оставили като спомен.

              Д-р Кръстьо Павлов,
Той е по-възрастен от мен. Запомнил един случай от малък може би десетина годишен, когато започнах да ходя на басейна край Згориград. След години Кръстьо ми го припомни случая, когато ме е спасил, като ме е дръпнал към стената в дълбокото на басейна. Спомням си такова нещо има усещане за местото в дълбоката част до ъгъла. Бил съм малък играли сме се, гонили сме се над водата и под водата без да сме знаели за опасностите в такава обстановка на хаотичното плуване и скачане във водата. Твърде  възможно е да са ме изритали под водата, но си спомням, че някой ме дръпна към стената. Това е бил Кръстьо. Разликата във възрастта ни е осем годините, но тези неща могат да се запомнят ! Той ми припомни тези спомени, защото моят баща и неговия баща бяха колеги доктори и ме е виждал с баща ми, за да ме запомни, а след години...

             След години Кръстьо вече беше доктор по медицина и той ме е обучавал в медицинската част за воден спасител с инструктор Симеон Дамянов. Изучил съм се за воден спасител и съм работил тази работа с достойнство, защото съм спасил 24 човешки живота на своята работа по морето и вътре във водоемите на България. Благодарен съм и на двамата имал съм живот в другите нещастни мигове на политическата ми кариера.

             Кръстьо беше добър човек общуваше обикновено и човечно и е помагал и тогава когато не се е налагало, макар че Аз не съм търсил такава помощ, но от приятели зная, че им е помагал с думите : „Братче, Аз повече от три дни отпуска нямам възможност да ти помогна !” Такива бяха времената…

             На мен обаче ми е помогнал след завръщането си от студентството в София, когато от много годишни притеснения бях така поболя се може би от гастрит и ходих при него да ме преглежда със сонда. Помогна ми тогава с тогавашните медикаменти, който ми предписа и си спомням съвети те му и такива съвети съм предавал и на другите.

             Споменът ми е много силен, когато излезах от затвора в Стара Загора на 16 август 1982 година. Може би от това вътрешно притеснение получих спазми в стомаха, въпреки да не бях имал такива болки след като бях ходил при д-р Кръстьо Павлов да ме преглежда в 1979 година. Със силни болки се придвижих към центъра на града, където си купих някогашния медикамент, който ми беше изписал …. ТЕЗИ СА СИЛНИ СПОМЕНИ ОТ ПРЕЖИВЯНОТО, ЗА ДА СЕ СЕЩАМ СЪС УВАЖЕНИЕ КЪМ ЧОВЕКЪТ, КОЙТО МИ Е НАПРАВИЛ ДОБРО !

            В онези години сме се поздравявали и сме общували, но човечно ме е питал как е било там зад решетките. Това са споделени мигове на съпричастие не на нагнетяване на страхове … ирония или подигравка, каквато имаше в другите врачани.

            След като се върнах от емиграция в България започнахме да се срещаме след като посещавах дъщеря му да ми поправя зъбите. Ние продължавахме да си общуваме и има за какво да споделим с него, макар той да не чуваше и трябва ще да му обяснявам с по-силен глас, а той ми казваше – „НЕ МИ ВИКАЙ ЧУВАМ ТЕ И РАЗБИРАМ !”

            В един подобен разговор в който имах желание повече да си говорим с него споделих – „Кръстьо, защо не си вземеш слухов апарат !”, а той ми отговори : „Имам, но не ща да слушам идиоти !” – АЗ ЗАПОЧНАХ ДА СЕ СМЕЯ НА ТОЗИ МУ ОТГОВОР. А той ми донесе слуховият апарат и го изпробва в разговора си с мен. Аз бях и доволен и недоволен от тази случка в която участвах. Доволен от мисълта, която ми изказа, че „не желае да слуша идиоти” ме веселеше, защото този свят наистина е идиотски, а от друга страна изпитвах нещастие, че трябва да разговарям по този начин, докато можехме да си кажем много повече неща, ако той използваше слуховият си апарат.

Той ми разказа една идиотска случка с колегите му, на който им обяснявал нещо, а те не са го слушали ….. КОЙ БЕШЕ ИДИОТ ? Това ме накара да се разсмея и съм се смял с чиста душа и сърце, защото Аз бях в числото на идиотите дето общуваме, но нашия разговор беше друг !

          Д-р Кръстьо Павлов имаше изграден свой мироглед и философия за общуване с идиотите, от който странеше с извинението, че не чувал …. ТЕ ОБАЧЕ НЕ СА МОГЛИ ДА ГО РАЗБЕРАТ И ДА СЕ САМОАНАЛИЗИРАТ ….

          Аз не бях от онези идиоти, който той нямаше желание да среща, защото му се подиграваха, че не чува и го наричаха – ГЛУХИЯ ДОКТОР ! Не бяха хубави тези подигравки с човека.

          Преди няколко години беше заболял и беше настанен така по спешност в свободно место в „теб диспансера”, понякога и докторите правят грешка и не е само една според мен с него е грешката с д-р Кръстьо Павлов, защото последната докторска грешка беше човешко фатална за него …. Но тогава, когато беше в „теб диспансера”, Аз го посетих два пъти, на което посещение той се зарадва с думите : „ Ей, от толкова колеги да дойдеш Ти при мен. Ела тук, седни !” …. И така нашето общуване продължаваше и станахме още по-близки. След това, Аз пожелах и все пак съм му помогнал, а имах и повече желание да му помогна да го амбицирам след някакво счупване при което беше се обездвижил. Правех му масажи и раздвижване не само на болния, но и на здравия крайник и кръста. Правех ме си разходки и приказка на чаша кафе. Опитах се в тези си общувания да го накарам да отидем като някога на реката и го направихме макар и трудно и в тези разходки си имахме своята приказка между ученик и учител, доктор и спасител или в приказките ни за политическата проституция.

           Няма да забравя деня на 1 ноември 2007 година, когато ме видя с плакатите отивайки в центъра на Враца, за да правя своята политическа проституция срещу властниците. Той ме спря и ми каза – СТЕФАНЕ , ЕЛА С МЕН ОСТАВИ ТАЗИ ЧОВЕШКА ПУСТОШ ! Той имаше свое право, но Аз имах своят път на движение. Сякаш той предчувстваше нещо, че ще се случи с мен та така ме молеше да остана с него. Да това е третото чувство, което може да се прояви понякога. Мен ме затвориха, осъдиха, като бях на границата и да ме убият тия престъпници от новата „народно демократическа” полиция на престъплението заедно с докторския състав на МВР.

          Аз оцелях след десет дена осъден затворник в името на „Деня на Българските будители и агитацията за местните избори”. Видяхме се отново с д-р Кръстьо и пак си беседвахме. След това заминах за Швеция, а когато се върнах го заварих в болницата в много тежко състояние, когато го посетих неговите думи бяха : ВСЕ ПАК ДОЙДЕ, БЛАГОДАРЯ ТИ, ТИ НЕ МЕ ЗАБРАВИ ….. !

         На погребението му бяха се събрали негови приятели на който той е помагал в своето човешко движение …

          Трудно се общува в такива мигове, но споделените мисли за него ми дадоха информация, че лекарите са били отнели антибиотика, който са му поставяли при преливанията му. Четири операции бяха направили сякаш беше опитно животно, а той е изпитал тези болки и унижения санитарките да просят, за да бъдат по-внимателни с него защото тяхното внимание е било такова, че той да падне и да си счупи нещо по таза.

          Това не е вече медицина в помощ на човека – НЕ Е ВИНОВНА БОЛНИЦАТА – СТЕФАНЕ - МИ КАЗА - ДОКТОР СИМЕОНОВ, ИМА ИНФЛАЦИЯ НА ПРОФЕСИЯТА !

           Докторът беше прав. Няма такива хора като неговия и моят баща доктори, който са служили на професията да помагат на човекът, както д-р Кръстьо Павлов помагаше !

           Ето поради това се сещам за него, да кажа колко е бил човечен с хората и да направя своя поклон на възпоменание – IMEMORI …

           С уважение и поклон към д-р Кръстьо Павлов от спасеният Стефан д-р Д Чолаков
23 февруари
Швеция
Logged
tcholi_boli
Administrator
Hero Member
*****
Posts: 5838


View Profile Email
« Reply #1 on: February 23, 2009, 09:48:19 PM »

IMEMORI - з.м.с. Кирил Боянов

Вечерта в деня на погребението на д-р Кръстьо Павлов получих обаждане от спортиста Христо Казаков и той ми се обади с думите :
-   Чоче, да ти кажа една тъжна новина.
-   Хите, - му казах, - не ми казвай тъжна вест, днес съм имал тъжно преживяване…
-   Чоче, не мога да не ти кажа, Чичо , Кирил Боянов почина…
-   Бог да го прости, хубав човек беше…
-   Хубав, Чоче, затова ти се обаждам, днес и Аз научих обадиха ми се по телефона …

Кой беше Кирил Боянов ?

Той беше заслужил майстор на спорта по ориентиране на България. Първия признат ! Един човек изпълнен със спортно достойнство и чест. Не беше се изучил за висшист и това ми е било болното, че той трябваше да завърши ВИФ, за да бъдеше още по силен и аргументиран в нашия спорт - ОРИЕНТИРАНЕТО.
Когато си подготвях своята дипломна работа по биатлон, за да завърша ВИФ „Георги Димитров” и четях и прелиствах периодиката на времето срещнах името на Кирил Боянов, че той е участвал още от армията в състезания по ски бягане, лека атлетика и се е класирал индивидуално и отборно. След това го забелязвам в състезанията по ориентиране.

Персонално името на Кирил Боянов съм го научил на първото за мен състезание по лятно ориентиране в град Благоевград в есента на 1963 година. Тогава се стартираше на площада при паметника на Гоце Делчев. Него го изпратиха с „на добър час и успех”, защото той беше силен спортист. Ето това ме амбицира да го гоня, но за съжаление не можах да се изпробвам лекоатлетическите сили срещу него, защото по пътя към трета точка си изкълчих глезена и така едвам се прибрах до финала. Името му обаче съм запомнил и по друг повод, защото той беше спечелил купа „Балатон” по ориентиране в Унгария, което за времето беше много голям успех за началното Българско ориентиране.

След като станах студент в София, Аз го имах майстора на спорта Кирил Боянов, като мишена да го победя от което следваше да се обучавам толкова много от грешките който правех. Ето така му станах и симпатичен с голямата си по това време атлетична форма и е глупавото си мислене при бягане в ориентирането.

Не съм имал треньор да ме учи, както и той не е има треньор и много не са имали треньори, но ние се обучавахме колективно в разборите, който правехме и Кирил Боянов винаги е помагал в тези разбори с много веселба и приятелски събеседвания.

Едно от многото силни преживявания беше лагера в Соуч – Чехословакия в 1967 година. Невероятни преживявания имам Аз, а и всички имаме спомен, който сега е малко да го разкажа. Аз бих споделил да Кирил Бояновото общуване като цяло, което беше като ОРЛИЦА в спорта и личното ни общуване. Спомням си всички си бяха купили неща в Чехословакия, после и в Унгария, а даваха право само на 10 лева да имаш. Толкова съм имал Аз и тогава в Унгария, когато групата стоеше на гарата и трябваше да чакаме над шест часа, за да се придвижим към състезанията. Кирил Боянов се обърна към всички и каза :

-   Ще пазарувате ли ? – и всички казаха
-   Да !
-   А кой няма да пазарува ?- попита той
-   Аз – отговорих
-   Е, тогава Стефчо ти ще пазиш багажа ми отговори той и Аз съм пазил, като се върнаха всички напазарували преди отпътуването на влака, Кирил Боянов се обърна към всичките и каза следното
-   Хора, всички ходихте да пазарувате, а Стефчо Ви пази багажа. Ето, Аз давам 10 форинта и всички да му дадете по 10 форинта, за това, защото ако бяхте го дали на багаж пак толкова и повече можеше да ви вземат.

Ето така Аз станах богат все едно, че съм сменил 10 лева. Като отидохме на състезанията и се представихме за нашето участие се оказа, че унгарците са въвели стартова такса и много изпищяха, че не могат да дадат по 15 форинта за участие. Тогава, Аз им казах :
-   Кой няма пари, Аз ще му дам

Ето така спасих хората и участвахме всички с моята – тяхната помощ пари. Дори ми останаха и за мен да си платя стартова такса и много малко останаха когато си тръгнахме обратно за България след два дни, когато Кирил Боянов каза още на състезанията :
-   Правете, какво правите, но си оставете пари за хляб !

Когато влакът тръгна от Буда Пеща за България дойде време да вечеряме и Чичо каза :
-   Ха сега да ядем
И се оказа, че само Аз и Той сме купили хляб, толкова колкото да изядем по една филия за вечерта. На другия ден спирката в Белград, Кирил – наш Чиче слезе и със скатаните динари купи хляб да си доядем до България ….

ЕТО ТОВА Е ЕДНА ЧАСТ ОТ ОНОВА НЯКОГАШНОТО ЧОВЕШКО У ЧИЧЕ …

Много срещи имам с него и в националния отбор, където и на чужда територия го победих на купа „Унгария”, където станах на второ место. Това беше вторият успех на българското ориентиране, за което не се много понрави изглежда и в бъдеще и сега не се забелязват тези мой някогашни усилия, но Кирил Боянов не е бил егоист и ме е поздравил и е вярвал в мен и затова се сприятелихме още повече след онези наказания дето ни направиха на лагера пред световното първенство в 1970 година в селището Алтенберг.

       Контролните състезания от лятото бяха една формалност, но Кирил Боянов знаеше кой ще пътува за световното първенство и му беше тъжно нещо и поради точа той ме вземаше при него в бунгалото след тренировките и контролните и ми казваше :
-   Ела, чичовото, ела при мен да си играем на табла !

Играли сме по четири , шест , осем часа на табла сякаш да забрави той за нещото, а на мен ми беше приятно играта с него и цялата обстановка беше друга, за да не мислим за състезанията. Тогава се учих на неща, като разпускане без да съм учил тези научни неща, който трябваше треньорите да ни обучават.

       След толкова години мога да напиша следното, че ако бях определен в отбора за световното първенство по ориентиране за Германската Демократична Република, щях да се откажа в името на Кирил Боянов, защото Той заслужаваше да получи участие на световно първенство по много причини.

        Кирил Боянов общуваше с всички и няма човек от Българските ориентировачи да не знае Чичо или Чиче, както му казваха … Не е укорил със злоба никого и никого не е нападнал и мен не ме укорявал за демонстрациите ми срещу БТС ръководство. Може би е страдал като мен и поради това е общувал с мен, за да ми каже – СТЕФАНЕ, АЗ НЕ СЪМ СРЕЩУ ТЕБ, ДОРИ ДА СЪМ БИЛ В НАТИСК ….. Той не е странял от мен и когато на едно състезание на Голо Бърдо ми дадоха да бъда – ПРЕДВАРИТЕЛЕН БЕГАЧ и Аз преминах единия от маршрутите, като докладвах, че към края на трасето има някакво преместване или неточно поставяне на контролния знак. Мен ми благодариха за това Перничани въпреки, че тогавашния наблюдател на ЦС на БТС , Ангел Драганов е искал от ръководството да ме спрат да бъда предварителен бегач на маршрутите, понеже съм бил наказан от ръководството на ЦС на БТС. Тогава з.м.с Елица Димитрова му е казала :
-   Аз няма сърце да го спра ! – ето това са спортистите, който се уважават

Това ме е накарало след година време на световното първенство по ски ориентиране да се спра, когато бях тръгнал да обикалям трасето и при срещата ми с Елица Димитрова, която беше контролен съдия ми каза :
-   Стефан е, много те моля остани при мен, за да не разрушим световното първенство ! – тези думи на Елица и нейното спортсменско достойнство и това на Крил Боянов и Перничани са ме накарали да се спра при нея и за изчакам до края на провеждащото се състезание. Аз уважих човека и отбора с който сме общували с най искрените си чувства !

Кирил Боянов е бил съдия на много състезания в България и винаги е съблюдавал условията за провеждане на точно състезание и ще споделя един пример с него, когато един контролен съдия, му казал :
-   Щом Чиче го е направил маршрута няма да го проверявам ! – а той му казва
-   Ти си длъжен да го провериш дори да съм Аз или който да е друг добър  ….

САМО ТОЗИ ФАКТ Е ДОСТАТЪЧЕН ДА СЕ СПАЗВА В ОРИЕНТИРАНЕТО, ЗА ДА СЕ ПОМНИ ЗАСЛУЖИЛИЯТ МАЙСТОР НА СПОРТА КИРИЛ БОЯНОВ. АЗ ТОЗИ СЪВЕТ НА КИРИЛ БОЯНОВ ГО СПАЗВАМ !

Ето, защо на мен ми е мъчно, а и за Българското ориентиране е тъжно, че е загубило спортиста, съдията и човека – Кирил Боянов !

Аз се покланям след една година от далечна Швеция с уважение пред спортното дело на Кирил Боянов – моят учител спортист ориентировач – противника спортист, човекът !

Стефан д-р Д. Чолаков – Майстор на спорта по Ориентиране
23 февруари 2009
Швеция
Logged
tcholi_boli
Administrator
Hero Member
*****
Posts: 5838


View Profile Email
« Reply #2 on: February 23, 2009, 09:52:34 PM »

IMEMORI – ЗА СКУЛПТУРА ГЕОРГИ ТИШКОВ

Георги Тишков – Тишката, както приятелите и познатите се обръщаха към него беше известен и ще си остана известен защото остави доста скулптурни работи.

Познавахме се с Георги още от ученическите години когато спортувахме в отбора по лека атлетика на дружество „Ботев”. Ходили сме на няколко състезания и всеки е оставил по някакъв собствен рекорд и постижение за усилията с който се занимавахме в онези начални години. В мен е останал спортния хъс или желание да Георги да побеждава в диска, гюлето състезавайки се срещу противника Кирчо. Ето този стремеж на Георги продължи и в търсенето на нещо дето да бъде хубаво и да бъде прието от другите. Спомням си с какво въодушевление желаеше да постой къща над поляната при Медковец от където да гледал в далечината изгрева. Това е времето на студентските му бленувания, а в живота за тези неща трябваше доста труд.

Георги Тишков си остана спортист по душа и се състезаваше в изложбените зали и напредваше, като беше забелязан и от някогашното комунист началство, но не зная дали той самият беше станал партиен член. Все пак се хареса и му се задаваха поръчки. Едно от тях беше „Гълъбчета”, което трябваше да се постави пред Партийния дом от миналото, но защо го инсталираха в подстъпа към стадиона „Христо Ботев” не мога да кажа сега.

Той имаше други мечти да създаде скулптури за този врачански стадион както в София има пред стадион „Васил Левски”, но тези идеи не се осъществиха. Иначе работеше по ръчка и негов барелеф беше „Ленин” на някогашния булевард – ПРОБИВА !

Аз съм се радвал на успеха на Георги Тишков въпреки някой сблъсък с него и то е било по не разбиране не по моя вина. Това обаче ме е мен наранило, но не съм му бил ядовит, защото времето е това, което може да обясни много проблеми !

В през едно лято във Враца бяха направили изложба на врачанските художници скуптури, което си беше културна традиция. Това е средата на 1980 години ! Георги Тишков беше поставил няколко скулптури. Аз разгледах изложбата след това се върнах с фотоапарата си и направих снимки на тези негови произведения, както и други … Какво беше моята почуда следващият ден беше изчезнала скулптурата „Орфейчето” и приказките, който бяха пуснали из града бяха, че Чолако снимал орфейчето, значи той го е задигнал. Как да се оправдая и се чудя на тази провокация дето бяха пуснали срещу мен от политически сигурно желаеха да ме направят криминален затворник, а Аз се пазех на всеки метър от провокация.

Времето отмина. Аз бях след това в затвор и в емиграция и се канех да питам Георги Тишков за този спомен, защото Аз си намерих направените снимки от тази изложба и се канех да подаря на Георги едно фото за спомен от това време. Ето това е един от динамизма в мен и ми е мъчно, че Георги Тишков така рано се отдели от врачанската весела компания.

Той нямаше злоба и много рядко като попийнеше да се направи сблъсък с някой, а към мен се изпускаше – ЧОЛАК ДАЙ ДА ТИ ДЕЛНА НОСО …. Това ме караше да си мисля, че вътрешно нямаше нещо лошо макар да бях нахвърлян от миналото с кал.

Когато на 2 април 1989 година минах покрай неговия дом и той чоплеше нещо. Аз му се обадих, а той възкликна към баща си :
-   Гледай го, бе цяла Враца го търси, а той се разхожда !
Стана ми интересно, защото там над Вратца та имаше „Народна милиция”, а с тези приказки твърде вероятно е да са ме търсили и при него или поне да се е разчуло, че ме търсят да ме спрат, че да не изляза на площад „Христо Ботев” за сбирката „Партия на Зелената Маса” – НЕ МЕ Е ПРАДАЛ, КАТО МЕ Е ВИДЯЛ !

След като се върнах от първа емиграция от Швеция в 1990 година, Аз направих една особена демонстрация из улиците на Враца и започнах да кръщавам улиците „Георги Димитров” с Кръстьо Пастухов, защото той е живял на тази улица, а е убит по времето на Георги Димитров властване. Улица Маршал Толбухин, на която живеех я намазах. Булевард „Ленин” за зачеркнах, а там опръсках с червена боя и барелефа на „Ленин”. Не съм имал лоши чувство към работата на Георги Тишков, но други са ми били поривите. Срещнах го и му се извиних, като му обясних защо го правя.

За откриването на паметника на Дядо Йоцо ми е мъчно, че не им сподели, че ще го откриват и че той му е творецът. Каза ми вечерта след откриването … Аз съм написал едно стихотворение и съм имал свой мисли, но това не ме прави страничен човек. Ето затова ми беше болно вътре в душата ми, когато му казах :
-   Е, Георги защо не ми каза вчера че ще го откривате паметника, ами сега ?



Следващата му голяма творба е паметника на „Кирил и Методий” видях го открит паметника във вестниците по Интернет и разбрах, че са избрали проекта на Тишков. Похвално е това творение и е оформено добре и по-добре от първоначалния му замисъл.

Все пак противника му архитект Йордан Лютибродски мой съученик сподели, че проекта на Георги бил по-добър, макар че Аз имах виждане, че техния паметник е по-символичен в съвпадение със средновековната символика.

-   Е как ще се избере кръста стоящ над „Кирил и Методий”, като цялото врачанско кметство е бивши партийци с петолъчни звезди в партийните си книжки
-   Това е също отговор ! – му отговорих

Трагичното и мъчното в тази история, че когато Георги Тишков се почувствал зле, когато е посетил болницата лекарите, лекарката го е отпратила да си иде в дома и да чакал след няколко дни да дойде при което при връщането и чакането си в дома той почина по лекарско недомислие – ГРЕЖАТА НА ЧОЛЕКА Е ПРЪВОСТЕПЕННА ЗАДАЧА НА НАШАТА ПАРТИЯ И ДЪРЖАВА ….

Това бяха някогашните лозунги сега гледат на човекът като платежно средство. Дали лекарите не са помислили, а този е богат скулптор ще може да го издоим и го убиха със своите комерсиални мисли заклели се пред Хипократовата клетва – ДА СЛУЖАТ НА ЧОВЕКА !

Споделям тези свой мисли с дълбока тъга отнесени към едни врачански спортист, скулптор и приятен понякога събеседник Георги Тишков. Той можеше да създаде още творби !

Стефан д-р Д Чолаков
23.02.2009
Швеция
Logged
tcholi_boli
Administrator
Hero Member
*****
Posts: 5838


View Profile Email
« Reply #3 on: February 23, 2009, 09:56:29 PM »

IMEMORI – ЗА ЛЮБЧО КОЛЕВ

Този образ го познавам от преди промените от така наречената „демокрация” Добър събеседник е бил с мен разказвал ми е иманярски случки и преследвачи истории, с което ме караше да бъда буден макар да съм бил буден във времето. Работеше в миналото нещо не беше без работа ! Аз обаче бях много внимателен във всеки контакт с мен. Все пак с политически не всеки правеше контакти ….

Вятърът на промените мина и деня след изборите на 10 юни 1990 година, когато всички бяха омърлушени в центъра на Врачанското СДС се случи следното. Аз присъствах в една от сбирките в голямата стая и обясних, че цяла България започва демонстрация срещу манипулациите в София, Пловдив, Варна, Велико Търново. Защо Враца ще спи и Аз съм потърпевш от тези избори като кандидат депутат за Великото Народно Събрание и дадох предложение да се вдигнем и във Враца като другите градове в България.

На моят призив се отзоваха Любчо Колев и Марен Москов и се разбрахме да агитираме гражданите да сбирка в 16 часа пред СДС…

Хората се събраха стана митинг, който не са очаквали нито ръководството на СДС нито противниците на СДС, само че има една подробност мен не ме пускаха на плочника пред СДС понеже не съм от тях – НО АЗ СЪМ КАНДИДАТ ДЕПУТАТ и с тези думи рипнах на площадката, като ги раз ръчках тези дето ме спират с горните думи и тогава казах, че цяла България сега демонстрира и защо Враца да мълчи, затова сме се събрали да тръгнем на протест и тръгваме към площад „Христо Ботев”

Три дни сме имали тези протести, когато в четвъртък се изтъпани Чавдар Савов, който беше ходил в кметството преди това и онези нещо са му казали, за да съобщи тези престъпен тип – ДАЙТЕ ДА НАПРАВИМ ЕДНО ДИСКО – ТЕК , ТА ОПЛАШИМ КОМУНИСТИТЕ !
Хората го погледнах, постояха и си тръгнаха … Ето така се строши ентусиазмът на врачани.

Любчо Колев беше един мотор от това време …

След като се върнах след 12 години от емиграция го видях вече една човека развалина, защото нямал работа и никой не му давал. Той е от бунтарите на времето, а новите властници са тези старите и го преследват. Продаваше книги, но това „хляб не дава” ми споделяше на няколко пъти.

След това го видях да е един от дейците на партия „Атака” ! Той е от тези дето събирах хората бие тупано, а други печелят от цялата тази тупурдия. Без възможности да живее нормално беше приютен в офиса, който инж. Буковски беше дал на партия „Атака” Това пародия на общуване беше според мен и като гледам хората който са участници в тази врачанска атака и от мястото където се събираха – ВСИТЕ ПОЧТИ БЯХА АГЕНТИ-ПАВАЧИ НА МИНАЛОТО, А СЕГА СЕ ПРАВЕХА НА БОРЦИ !

Като се връщах от Швеция се срещах с Любчо да го почерпя от името на Шведския Крал и така започвахме разговорите, кой повече КРАЛ в България. Така беше по време за изборите на президент Георги Първанов – Агент Гоце. Бяхме се разбрали с Любчо да дойде да поеме щафетата от мен след като свърша с мегафона да продължи да говори за Волен Сидеров.

Така стана на втория ден, когато Аз привърших с агитацията за себе си, което беше една пародийност, защото не бяха ме регистрирали маймуните в Народното Събрание на чело с юдейското комунистическо изчадие Георги Заеков Пиринско – американския гражданин за избор на кандидат президент въпреки заявлението ми…. Сега покрай мен агитирах за Волен Сидеров и против агента Гоце. Тъкмо предадох на Любчо Колев мегафона и при нас пристигна кварталния отговорник – НОВИЯ НАРОДЕН ПОЛИЦАЙ ИНСПЕКТОР С ФУНКЦИИ НА НАРОДЕН МИЛИЦИОНЕР ОТ ДЪРЖАВНА СИГУРНОСТ и той ме покани да съм го последвал в „Народна полю-цион-нерница”, където ми подаде да му духна на флейтата, както си говорим с Любчо Колев, за да ме спрат да правя агитация. Предупреждение ми направи този мерзавец от името на началника му, който не ме срещна и не ми дадоха – ПЕДУПРЕДИТЕЛЕН ПРОТОКОЛ ! Народните милиционери се бяха научила да дават протоколи, а тези не дават защото имало СВОБОДЕН ПЕЧАТ и може някъде да се създаде приказки срещу тях.

Другарят народен полю-ционер желаеше да ми вземе мегафона да бъде с мен, но за съжаление му обясних, че той не на партията „Атака” и Любчо Колев продължава своята атака за своя лидер Волен Сидеров, който стой на афиш. Значи Любчо може да прави агитация, а Аз нито за себе си мога да правя нито за Волен Сидеров мога да правя.

ЛЮБЧО КОЛЕВ ОБАЧЕ НЕ Е ПРОДЪЛЖИЛ СВОЯТА АГИТАЦИЯ ПОРАДИ МНОГО ДРУГИ НЕЩА, НО НА НЕГО МУ ДЪЛЖА ТЕЗИ ПЛАКАТЧЕТА, КОИТО МИ ДАДЕ ТА РАЗЛЕПИХ ВЕЧЕРТА ПРЕДИ ДА СИ ЗАМИНА ЗА ШВЕЦИЯ -  ГЛАСУВАЙТЕ ЗА ГОЕЦЕ С ФЕСО …

През 2007 година се срещах с Любчо Колев на празника на манастира „Свети Иван Пусти” и там ми се видя доста съсипан и се оказа че имал проблеми със здравето. НЯМАЛ ПАРИ ЗА ЗДРАВЕ ! Показа ми краката си който имаха свой сериозен проблем ….



http://www.stefan-tcholakov.com/pic/5621.JPG

Снимката от това време сама по себе си говори за този трагичен образа с празната дървена паничка и дървената лъжица се е изписала цялото му презрение към този живот !

Погледът му е отправен по един странен начин към или с молба за Човешкото ….

Едно възпоменание към Любчо Колев, който желаеше да има човешко равенство и любов между нас !

Стефан д-р Д Чолаков
Швеция
Logged
tcholi_boli
Administrator
Hero Member
*****
Posts: 5838


View Profile Email
« Reply #4 on: February 23, 2009, 09:57:56 PM »

IMEMORI – ЗА ЕМИЛ ДЕНКОВ

За „Хано”, както се обръщах и Аз към Емил Денков може да напиша хубав и открит човек беше. От малки се познаваме от улицата на която живеехме. Разликата в годините не е разделяла, но винаги сме били обикновени в общуванията си без да сме били близки освен онази близост, която сме имали през лятото да се разхождаме по река Лева или по Дъбника от което време ми е преминаването през село Нефела и Кулата, а бяхме ходили почти до вливането на Дъбника с река Лева. Един много отдавнашен спомен за ловене на раци, защото риба трудно се ловеше.

Имам хубав спомен и той е бил движещ се в следващите десетилетия дори сме били колеги в онова училище, където мен ме осъдиха по заръка на БКП – ДС и престъпника директор Дончо Дончев беше за глъзнал в тогавашните си партийни прегрешения. Емил ми даваше информация за този престъпник и Аз водех тази борба след време, когато той напусна това работно место…

Запазил съм към Емил Денков , а и той имаше добри чувства към мен и винаги, когато сме седнали сме си беседвали. Само да ми извика, Чочо и съм се спирал да споделим какво що има и сега когато и той беше в немощ да се движи оставах при него, та поне с това да отмъкна нещо от мъката му по болестта.

Споделях с него своите мисли от спортната ми реабилитация, на за съжаление и той, както и доктора Кръстьо Павлов не се амбицираха и активираха за смяна на динамичните си стереотипи ….

Емил Денков беше един честен и откровен човек съхранил всичко в страдалческата си душа по същия начин като беше и доктор Кръстьо Павлов.

Ето така скърбя останал в себе си с техните образи, за да ги покажа в няколкото щрихи, че те са били …. ДОБРИ !

Стефан д-р Д Чолаков
23 февруари 2009
Швеция

Logged
tcholi_boli
Administrator
Hero Member
*****
Posts: 5838


View Profile Email
« Reply #5 on: February 24, 2009, 11:56:00 PM »

VEM KAN SEGLA
-

http://www.stefan-tcholakov.com/index.php?year=2009&id=6878&p=vratza&title=VEM+KAN+SEGLA+-+%CA%CE%C9+%CC%CE%C6%C5+%C4%C0+%CF%CB%D3%C2%C0
-
 
Vem kan segla fцrutan vind
vem kan ro utan oror ?
vem kan skiljas frеn vдnnen sin,
utan att fдlla tеrar !
-
Jag kan segla fцrutan vind,
jag kan ro utan oror
men ej skiljas frеn vдnnen min
utan att fдlla tеrar

-
<a href=http://www.stefan-tcholakov.com/index.php?year=2009&id=6878&p=vratza&title=VEM+KAN+SEGLA+-+%CA%CE%C9+%CC%CE%C6%C5+%C4%C0+%CF%CB%D3%C2%C0>НАТИСНИ ТУК-http://www.stefan-tcholakov.com/index.php?year=2009&id=6878&p=vratza&title=VEM+KAN+SEGLA+-+%CA%CE%C9+%CC%CE%C6%C5+%C4%C0+%CF%CB%D3%C2%C0<a/href>
-
 
   

http://www.stefan-tcholakov.com/pic/6878.JPG

<img src=http://www.stefan-tcholakov.com/pic/6878.JPG>

-
 
КОЙ МОЖЕ ДА ПЛУВА
 
Кой може да плува без ветрове ?
кой може да гребе без гребла ?
кой може да се раздели с приятеля свой
без да му падат сълзи !
 
-
 
Аз мога да плувам без ветрове !
Аз мога да плувам без гребла !
Но, Аз не мога да резделя с приятеля си
без да ми падат сълзи !

-

Цversдttare - Превод
     
      Стефан д-р Д Чолаков
     
      2008

      Sverige - Швеция
Logged
tcholi_boli
Administrator
Hero Member
*****
Posts: 5838


View Profile Email
« Reply #6 on: February 26, 2009, 11:50:13 PM »



СЛЕПЕЦЪТ ДЯДО ЙОЦО ГЛЕДА !

-
<a href=http://visit.vratza.com/index.php?r=diado_ioco/d6167&title=%CF%E0%EC%E5%F2%ED%E8%EA%FA%F2+%ED%E0+%C4%FF%E4%EE+%C9%EE%F6%EE&base=zabelejitelnosti&lang=bu>НАТИСНИ ТУК-http://visit.vratza.com/index.php?r=diado_ioco/d6167&title=%CF%E0%EC%E5%F2%ED%E8%EA%FA%F2+%ED%E0+%C4%FF%E4%EE+%C9%EE%F6%EE&base=zabelejitelnosti&lang=bu<a/href>

-



<img src=http://visit.vratza.com/pic/thumbs/d6167.jpg>

-




<img src=http://visit.vratza.com/pic/thumbs/d3169.jpg>

Дядо Йоцо ще гледа на Черпиш
как руши се Българска светиня манастир
от новите юдейски попове в страната
рушейки, наричайки се демократи !

Там ще го поставят този старец плам
виждащият Вазовски слепец с мечта ....
хората да вглеждат се във този мит свещен
да се преклоним, НЕ-спира бързащия влак !

Дали няма да окачат дядо Йоцо на скалите при Лакатник
за да заличи убитите за Свободата срещу Царя и палача
Ще види ли от тама Змей Горянин скрит във манастир
интерниран от терора на юдейския съветски комунист ?!

Където и да го поставят дядо Йоцо - ГЛЕДА
Той гледа загиваща България и в момента !
Продават я новите юдейски демократи
юдо-коматистите предателите що ни клаха !

Време е да викне дядо Йоцо с пълен глас
Юдейската култура и религия е смърт за нас
Те убиваха ни от турско време до сега
Вън таз мръсна сган от майка България земя !

Предатели, продажници нещеме Ви - Нии !
Смърт за чуждите религии и шпиони що ни робят в мир !
Те добри са за техните страни да им се молят там
Юдо Искаритски свини що носят ни войни - НЕЩЕМ СЕГА !

Където и да го поставят дядо Йоцо - ГЛЕДА
Вижда НИ, Вазов и ЛЕГЕНДА !

Стефан д-р Димитър Чолаков



<img src=http://www.stefan-tcholakov.com/pic/5233.jpg>


<a href=http://www.stefan-tcholakov.com/index.php?p=links&year=2>НАТИСНИ ТУК-http://www.stefan-tcholakov.com/index.php?p=links&year=2<a/href>

08 фефруари 2005
Швеция
Logged
tcholi_boli
Administrator
Hero Member
*****
Posts: 5838


View Profile Email
« Reply #7 on: February 27, 2011, 01:39:33 AM »

ТЪЖНО И СВЕТЛО ВЪЗПОМЕНАНИЕ
Към д-р Кръстьо Павлов

<img src=http://www.stefan-tcholakov.com/pic/8641.JPG>

                                                     
Когато починал е доктора,
Аз съм с дъщеря му във ноща
Обичта отлитна,
С почит към добр човек !

Спомените се забравят
Доброто се помни до живот
Беше ми напомнил младините
Ръка подал ми беше за живот ...

Инстинктивно чувство е останало от време
Да съм спасител в описните води
Това държеше наща дружба вярна
Че сме помагали на хора във беди !

Това е мое светло, тъжно възпоменание
Оставено във мен за цял живот .....

Стефан д-р Д Чолаков

23 фефруари 2011
Швеция
« Last Edit: October 30, 2017, 04:07:05 AM by tcholi_boli » Logged
tcholi_boli
Administrator
Hero Member
*****
Posts: 5838


View Profile Email
« Reply #8 on: February 24, 2012, 01:56:17 AM »

ПОНЯКОГА, ДА ПОНЯКОГА И МНОГО ЧЕСТО ДОРИ
СПОМЕНА МЕ ВРЪЩА ОТ МИНАЛОТО МИ ПРЕДИ ...
ЗА ДОБРОТО СЕ ПОДСЕЩАМ ...
ЗА ХАРАТА, КОЙТО ВЕЧЕ ГИ НЯМА .....

Billie Holiday - Summertime

http://www.youtube.com/watch?v=h5ddqniqxFM&feature=autoplay&list=AVGxdCwVVULXeCH2yJSmfwFaoy_6eHPmG2&lf=list_related&playnext=7

23 ФЕФРУАРИ 2012
ШВЕЦИЯ


Logged
Pages: [1] Print 
« previous next »
Jump to:  


Login with username, password and session length

Powered by MySQL Powered by PHP Powered by SMF 1.1.4 | SMF © 2006-2007, Simple Machines LLC Valid XHTML 1.0! Valid CSS!